Песни, композиции, поезия и изпълнения на Върховния Учител Чинг Хай (веган), част 44 от многочастна поредица

Далечният вятър все още духа, Непрестанният дъжд все още разпространява мрака си. Колко години още, в небесата, небесната двойка Нгау ще спре да пролива сълзи заради есента?

Любовта е безкраен рефрен от щастие и тъга, от топла привързаност и избледнели чувства, точно както промените в природата и четирите сезона, които идват и си отиват. В крайна сметка всичко се превръща в приказка от миналото, от отминалите времена. Романтиката също не може да избяга от този вечен закон.

Гледам как есента си отива Тъга се надига в слънчевата светлина и листа се разпръсват отвън пред прозореца; Слушам как името ти потъва в забвение, както месеците и дните изчезват в златната есен...

Гледам онова време, когато есента си отива, празни ръце прегръщат съжаления; Слушам студения вятър през нощта, на трийсет и няколко години, меланхолия изпълва очите ми; Да обичаш някого, а после да се чувстваш сам и измръзнал.

Хладният есенен полъх се върна; Пурпурната вечер оцвети тротоарите; И полъхът целуна дългите коси, а после есента отлетя.

В златистата слънчева светлина на този късен следобед усещам как тъгата се надига. Небето през уикенда е оцветено с облаци. Самотните ми ръце са забравили пътя, по който те придружавах до дома в меката, бавно угасваща слънчева светлина.

Есени са идвали и са си отивали много пъти. Минавам покрай озарения от слънцето парк в този късен следобед Нашата любовна история отпреди е запечатана в меланхоличните есенни вечери И тази есен нашата мечта увехна.

С течение на времето цялата красота и младост избледняват. Един ден, поглеждайки в огледалото и виждайки няколко сиви косъма, изведнъж осъзнаваме преходността на физическото съществуване. Ще започнем да търсим нещо трайно и така ще се впуснем в духовното си пътуване, за да открием истинската си същност.

Днес, вглеждайки се в огледалото, няколко кичура коса са побелели. Уви, зимата на живота е дошла. Защо пролетта не можеше да се забави още миг! В близката градина деца си играят. Сепнат, обръщам поглед натам. Малката стаичка е все така тиха, но пролетната светлина тихо угасва. О, пътнико! О, пътнико! О, пътнико, не усещаш ли меланхолията? Изглежда много бързаш, носейки малко вещи. Самотен силует се носи по моста. Камбаната на храма бие бързо. На далечния хоризонт дъждът бързо приближава. С носталгия пътникът пита: Познавам ли вече истинското си „аз“?

Есента е сезонът на поета, защото есенните облаци са прекрасни, есенната слънчева светлина е златна, а есенният дух е дълбок. Но когато красотата на есента е обгърната от мрачно пространство, не само есенното небе е мрачно, но и околният пейзаж е пропит от меланхолия. Сякаш съчувства на онези, които са разделени, всяка нежна капка есенен дъжд продължава да пада.

На верандата есенният дъжд ромоли нежно. Мрачното небе е тихо, пустите облаци престават да плуват. Слушам вятъра, който се носи неясно в есенния дъжд. Кой ридае, кой оплаква!

Няколко пиленца чуруликат на клона, сякаш казват на синьото небе: Кой ридае за живота? Сълзи бързо се леят. Светът е в безкрайна скръб.

Човек се надява облаците да се разпръснат, връщайки прохладния, нежен полъх. Облаците ще се разтворят към лазурното небе. Може би няма такова щастие. Дъждът все още вали. Колко прераждания още, докато тази меланхолия утихне?

Далечният вятър все още духа, Непрестанният дъжд все още разпространява мрака си. Колко години още, в небесата, небесната двойка Нгау ще спре да пролива сълзи заради есента?

Съществува източник на истински мир и щастие, който, щом го открием, кара всичките ни земни притежания изведнъж да загубят блясъка си. Ще усетим как любовта и радостта ни се разширяват и ще пожелаем да ги споделим с всички.

Дружелюбните врати са широко отворени. Елате и споделете мира и любовта, които ще откриете вътре.

Споделете радостта. Нека слънцето ви утеши. Може би никога няма да искате да си тръгнете, когато дойде време да си тръгвате. Споделете радостта. Планини се издигат, планини се спускат. Нямате какво повече да доказвате, изкачили сте ги всички. Сега сте тук.

Всички прекрасни песни, които ще чуете, са ни скъпи на сърцето В същото време всички най-велики неща, които имаме, ги ценим по-малко. Толкова много малки неща могат да донесат щастие Любовта е във всичко

Споделете радостта Нека слънцето ви утеши Може би никога няма да искате да си тръгнете, когато дойде време да си тръгвате. Споделете радостта Планини се издигат, планини се спускат Нямате какво повече да доказвате, изкачили сте ги всички Сега сте тук. Останете и споделете радостта