Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Не мога да повярвам, че вече са минали два месеца. Когато това започна, първата седмица, си мислех, че продължава вечно. Сякаш продължава вечно, наистина, защото е бъркотия, бъркотия. Идвам и си отивам вкъщи много късно. И понякога нямам време да ям тук. Защото искам да имам максимум (време) за вас. После, като се прибера вкъщи, няма нищо за ядене. И кучетата-хора искат храна, и помощниците искат внимание, и о, Исусе Христе! […] И всеки ден трябва да търпя работници, които идват в къщата ми, и… Толкова за анонимността и личния живот, не беше… И всякакъв натиск. Наистина...Искам да ви кажа, за да нямате илюзии за това да си Учител. […]
